Как се прави джин и неговата дълга история накратко

Знаете ли, че историята на джина започва в Холандия през XI век, че "преместването" му в Обединеното кралство не е минало толкова гладко? Знаете ли как да го пиете правилно? Нека днес заедно се запознаем с тази невероятна напитка.

 

На снимката виждате така наречената "Улица на джина" която представя една доста депресираща сцена: хора, които буквално губят разсъдъка си заради джина. Пияна майка хвърля детето си по стълбите, пиян мъж се удря с юмруци по главата, влачейки дете, набучено на кол, самоубила се фризьорка, покрита с рани от сифилис, и други очарователни моменти.

 

Малко история

Първото споменаване на джина, както вече сте разбрали, датира от XI век. Именно тогава в холандските манастири започнали да правят "хвойнова тинктура", която имала почти чудодеен медицински ефект. Всъщност това била водка от хвойна, но монасите от Нидерландия и Белгия я използвали единствено за лечение на простудни и много други заболявания в продължение на много години, докато през XVII в. Франциск Силвиус, лекар, който погрешно дори бил смятан за изобретател на тази напитка, я открива за първи път. Между другото, и до днес джинът в Холандия се нарича "genever". Накратко напитката е открита много преди Силвиус, но той е човека, който успява да я популяризира и да стане това, което е днес.

 

Francis Sylvius

 

Пътуване от Нидерландия до Обединеното кралство

Британците също се запознават с джина в Холандия през XVII век. През 1688 г. холандският крал Уилям Орански успешно нахлува в Англия и става монарх на страната. След възкачването му на престола търговците започват да внасят в Англия все по-голямо количество хвойна. Този обмен вероятно е довел до създаването на лондонския джина, а ликьорът има много общи качества с него, включително основната му съставка - плодовете на хвойната. Толкова им харесва, че решават да не купуват напитката, а да я произвеждат сами. Отначало обаче първобитните жители на Албиона малко объркали рецептата и напитката започнала да има вкус на хвойново уиски, а не на хвойнова водка. Но това не продължило дълго и след няколко десетилетия се появил същият сух лондонски джин, който успял да спечели популярност сред любителите на силния алкохол по целия свят. Между другото, именно заради "сухотата" на джина не е прието да се пие самостоятелно, а само като част от коктейли, но към този въпрос ще се върнем с вас малко по-късно, а засега нека разберем как се произвежда джинът.

 

William of Orange

 

Genever и Джин

Тези напитки се различават не само по историческото си име, но и по начина на производство. Макар че, в интерес на истината, трябва да се отбележи, че по аналогия с коняка или шампанското "genever" може да се нарече само водка с хвойна, произвеждана в Нидерландия и Белгия. Произведена дори при стриктно спазване на рецептата, но извън тези страни, напитката ще има друго име. Тази разлика не е единствената, за да се получи джин, алкохолът, наситен с плодове от хвойна, се дестилира два пъти, а при производството на "genever" плодовете от хвойна и други подправки се добавят към готовата напитка, която се дестилира до три или четири пъти. Затова истинските ценители ще могат да различат джина от genever дори със затворени очи.

 

Както джинът, така и genever се произвеждат от пшеничен алкохол и плодове от хвойна.

 

От напитка на бедните до напитка на аристократите

Когато джинът се появява за първи път в Англия, производството му не се регулира от нищо друго освен от желанието да се прави. Затова много често за приготвянето му се използвала пшеница с толкова лошо качество, че дори не ставала за варене на бира. Този недостатък обаче бил повече от компенсиран от ниската цена. Малко по-късно бил направен първият опит за приемане на "закон за джина", според който лицензът за производство на тази напитка струвал 20 лири, а продавачите и производителите на джин трябвало да плащат данъци. Естествено, подобна инициатива била приета враждебно, така че в страната се разразили цяла тълпа народни бунтове. Вторият "закон за джина" вече бил много по-хуманен, като в същото време позволявал да се повиши десетократно не само цената, но и качеството на готовата напитка. Именно тази схема е в сила и до днес.

 

 

С какво и как да пием джин правилно?

Дълго време джинът се е консумирал в чист вид като лекарство за избавяне от стомашно-чревни инфекции и морска болест. Между другото, най-популярният коктейл на основата на тази напитка - джин с тоник - е създаден за борба с маларията. За да предотвратят това заболяване, британците, които служели в Индия, трябвало да пият тоник всеки ден, чийто основен компонент бил хинин. Но местният тоник бил толкова неприятен, че войниците започнали да заглушават вкуса му с джин. Те продължили да пият същия коктейл по навик у дома и с течение на времето той станал толкова популярен, че никой дори не се замислил защо са започнали да смесват тези две напитки. Но, разбира се, джинът с тоник далеч не е единственият коктейл на основата на водка с хвойна.

 

J.Rose нашият фаворит!