Орденът на Шартрьоз е бил на повече от 500 години, когато през 1605-та Франсоа Ханибал д’Естрес, маршал на артилеристите на Крал Анри IV, подарява на монасите от ордена тайна рецепта на еликсир, който става известен като „еликсир на дълголетието”. Този ръкопис бил създаден през 16-ти век от алхимик, чийто дълбоки познания в сферата на билките и изкуството на блендирането, инфузията и кисненето му помогнали да създаде една напитка, съдържаща 130 съставки.
В началото на 17-ти век само шепа монаси и аптекари знаели как да използват билки в третирането на болести. Рецептата на алхимика била толкова сложна, че монасите от манастира във Воверт разбрали и използвали само част от нея.
В началото на 18-ти век ръкописът е изпратен в главната сграда на ордена – La Grande Chartreuse – някъде в планините, недалеч от Гренобъл, където започва усилено изучаване на рецептата.
Аптекарят на манастира, Фрер Джером Маубек, разкрива мистерията около рецептата и през 1737-ма година изработва метод за изготвянето на еликсира!
Дистрибуцията и продажбите обаче били ограничени – аптекарят Фрер Маубек товарел едно муле и продавал от малките бутилки в Гренобъл и други селища в близост до града.
Тази напитка била толкова вкусна, че често хората го купували за лична консумация отколкото за медицински нужди. Виждайки нарастващия интерес към напитката, монасите решили да създадат по-мека напитка, Зелен Шартрьоз, която съдържала само 55% алкохол (по оригинална рецепта алкохолът е 69%). Еликсирът бързо набрал популярност и продажбите вече не били ограничени в района на Гренобъл.
Френската революция настъпва през 1789-та година и всички членове на религиозни ордени били изгонени от Франция. Преди да напуснат държавата през 1793-та монасите от ордена Шартрьоз изготвят копие на ръкописа, като оригиналът останал в един от тях. Малко след напускането на Le Grande Chartreuse („щабът” на ордена) именно този монах е арестуван. За щастие не бил претърсен и той успял да предаде оригинала на негов приятел – Дом Базил Нантас, който сметнал, че орденът никога няма да се завърне във Франция и продал рецептата на фармацефт от Гренобъл. Този фармацефт така и не започнал производството на елискира.
През 1810 Наполеон нарежда всички тайни рецепти на лекарства да се изпратят в Министерство на вътрешните работи. Фармацефтът от Гренобъл пратил рецептата, която обаче не била одобрена от властите и му била върната. След смъртта на фармацефта неговите наследници решили да постъпят правилно и върнали ръкописа на монасите на ордена Шартрьоз, които се завърнали във Франция през 1816-та година.
През 1838-ма производителите от Шартрьоз представят новия си продукт – Жълт Шартрьоз с 40% алкохолно съдържание.
През 1903-та френското правителство национализира дестилерията и гони монасите, които отиват в Испания и построяват нова дестилерия в Тарагона. В периода 1921-29 те успяват да построят още една в Марсилия. Малко след национализацията правителството решава да продаде търговската марка Шартрьоз на група производители, които обаче фалират през 1929-та. Фалиралата компания се купува от приятели на монасите, които им предлагат да се върнат в компанията. По този начин монасите отново започнали производството на ликьора в дестилерията във Форвоа. За съжаление, тази дестилерия е унищожена от свлачище и производството се пренасочва във Войрон.
Селекцията, обработката и миксирането на тайните съставки се извършва от двама монаси – единствените, които знаят наименованията на всичките 130 съставки. След това производството се извършва във Войрон. Съставките са накиснати в алкохол и всичко отлежава в дъбови бъчви в най-дългата изба за отлежаване в света!
Малка част от ликьора се запазва за специални лечения, като се оставя да отлежи по-дълго. След одобрението на главния дистилър, този ликьор се бутилира в малки стъклени бутилки, които носят собствен номер, запечатани са с восък и са затворени в малки дървени кутии.
Разгледайте снимките, които успяхме да намерим. Изтеглихме ги от Google и от официалната страница на Шартрьоз – www.chartreuse.fr.
