Кратка история за рома и пиратите

Сладък и силен, като целувка на запленяваща сирена, ромът се свързва силно с пиратите и моряците. В същото време тази напитка е популярна не само сред солените капитани, тя намира приложение и в модерния свят. Страхотни коктейли, медицинско приложение и много други, за които подробно ще разкажем.

Какво е това чудо ром

Ромът е тръстикова водка, продукт на ферментация и дестилация на сладка меласа, получена при преработката на захарна тръстика. Не съществува единна рецепта за производство на ром. Технологията силно зависи от региона. На някои места отлежава с години в дъбови бъчви от бърбън и шери, в други дестилерии напитката се бутилира веднага, а трети производства смесват (миксират) светъл и тъмен ром, постигайки оригинален и мек вкус.

Историята, от напитка на роби и пирати до елита

Днес ромът е обичан и ценен в цял свят. Но не винаги е било така. За разлика от благородните напитки, родени в замъци и благороднически имения и разпространени във висшето общество, той за първи път вижда бял свят в колиба на роб и затова дълго време е смятан за алкохол за бедните.

Историята на рома започва с историята на захарната тръстика. Сладката трева расте в изобилие в тропическия климат на Индия, Китай и Югоизточна Азия и хората отрано се научават да отделят захар от нея. Но истинският бум на този продукт започва през XV в., когато португалецът донася захарна тръстика на Канарските острови, а след това заедно с Колумб стига до Западните колонии по карибския свят.

Уловили пазарната ситуация, хитрите европейци започнали да правят бизнес не само с производството на захар, но и с търговията с роби, които били доставяни на захарните плантации от Западна Африка. Работата в плантациите била тежка и изтощителна, а за да работят робите с по-голямо желание, като награда им давали тафия - силна алкохолна напитка, приготвена от ферментирал сок от захарна тръстика. Много скоро те се научили да я правят от отпадъците от производството на захар - меласа. Според някои източници меласата е използвана за първи път през 1637 г. в Барбадос. Така се появява ромът - все още евтин и популярен само сред бедните. Но свой собствен и в изобилие.

Роби в плантация за захарна трастика

Опитът на британските власти да забранят на колонистите от Нова Англия да изнасят меласа от Карибските острови ("Законът за меласата" от 1733 г.) довежда до бунт на населението и в крайна сметка до Американската революция. Така ромът се превръща в една от искрите, които разпалват огъня на Американската война за независимост. Постепенно американците поемат контрола върху производството на ром, но истинската революция в технологията на производството му настъпва едва през втората половина на XIX век. Тя е дело на дон Факундо Бакарди, създател на прочутия ром "Бакарди". Той пръв използва дрожди, които придават на рома специален вкус, научава се как да пречиства дестилата и започва да го съхранява в бъчви от американски дъб. В резултат на продължителните експерименти грубостта и тежкият дух напускат напитката, а в замяна тя придобива фин, мек, изискан вкус и билет за висшето общество.

Как се прави

Ромът е алкохолна напитка със съдържание на алкохол 40 % или повече, произведена чрез дестилация на ферментирали продукти от преработката на захарна тръстика. Основната съставка за производството му е меласа. Тази гъста, лепкава и сладка субстанция се получава след варене на сок от захарна тръстика и изпаряване на захарта от него.

За производството на ром към меласата се добавят вода и мая и се оставя да ферментира за около 30 часа. След като ферментацията спре, получената мъст се дестилира. Някога за тази проста дестилация са се използвали кубчета, а сега са дестилационни апарати с колона. Полученият дестилат от ром с алкохолно съдържание 75-95 % преминава през филтри с дървени въглища, за да се отстранят примесите и остатъчните фузелови масла, след което отлежава в дъбови бъчви за шери или бренди, овъглени отвътре. Готовият продукт се разрежда до желаната сила с най-чиста вода, като тъмните и златните сортове се оцветяват с карамел. Но по тази технология ромът започва да се произвежда едва в средата на XIX век. Пиели веднага след дестилацията. Именно в този си вид той влиза в историята като питие на пиратите и дава началото на много митове.

По външен вид и консистенция меласата е подобна на тъмния мед от елда.

Митове и легенди за рома

Пиратите винаги са пиели ром

Всъщност истината тук е, че пиратите не са имали претенции какво пият. Пиели са вино, бира, ром, ракия и всякакви домашни напитки. Реално каквото плячкосат, пият. Реалната причина ромът да бъде неразделна част от живота на джентълмените кръстосващи моретата е, че за разлика от виното и бирата, той не вкисва при дълги пътувания и винаги приповдига настроение

Фактът, че един пират не може да се представи без бутилка ром, е заслуга по-скоро не на историята, а на литературата и киното. Кадър от филма Карибски пирати: Проклятието на черната перла

А ако се вярва на Питър Лийсън, автор на книгата "Невидимата кука: скритата икономика на пиратите" - пиянството на борда на пиратския кораб е било забранено. Пиратът изпивал най-много от целия алкохол в пристанищата.

Ромът е сладка напитка

Ромът се произвежда от захар, но това не означава, че е сладък. Дрождите превръщат захарта в алкохол до последното зърно и едва след това ферментацията спира. Напитката, отлежала в дъбова бъчва, няма повече захар от шотландското уиски или бърбъна.

Истинският ром може да се намери само в Карибите

От търговска гледна точка Карибските острови наистина могат да се считат за родното място на напитката, откъдето тя се разпространява по целия свят. Но ромът не е географско наименование, а вид напитка. Следователно, ако са налице подходящите съставки, той може да бъде произведен във всяка страна.
Митовете често вървят редом с историята, преплитайки истина и измислица. В случая с рома е трудно те да бъдат разделени и защото производителите активно поддържат романтичните представи за напитката и скромно премълчават "тъмните страници" от нейното минало.

Легендата

Според легендата ромът понякога се нарича "Nelson’s Blood", тъй като след смъртта на великия адмирал Нелсън в битката при Трафалгар през 1805 г., когато тялото му е запазено в бъчва със спиртни напитки, в стените са пробити дупки и течността е източена. По време на дългото пътуване моряците пиели кръвта му.

Видове ром

В зависимост от цвета и различните нюанси се различават следните видове ром:

Бял - ромът не отлежава в бъчви, затова е прозрачен и има лек аромат. Идеална съставка за коктейли.
Тъмен - получава се в резултат на отлежаване в овъглени бъчви от американски дъб. Напитката придобива меден оттенък и е наситена с аромати на дърво.
Златна - отлежала не повече от 2 години, има златистожълт оттенък.
Пикантен - тъмен или златист ром, допълнително ароматизиран с натурални съставки. Обикновено се използват бахар, ванилия, мед, канела, индийско орехче, тропически плодове.
Agricole е напитка, приготвена от сок от захарна тръстика. Разпространена е в бившите френски владения на Карибите.
Cachasa е бразилска версия на напитка, приготвена от пресен сок от захарна тръстика.
Силен - ром с алкохолно съдържание от 50 до 70 %.
Премиум ром - отлежал повече от 5 години, със сложен и богат вкус.